Резюме

Регионите са нормативни територии, чиито граници са фиксирани при условия на намаляване на местните власти и размера на насе­лението в региона, отнесено като кореспондиращо към икономически оптималното изразходване на необходимите ресурси за постигането на техните цели.

С цел унифициране през 1998 е въведена т.нар. Номенклатура на статистическите териториални единици (NUTS) в ЕС, която днес е известна и като Система за разделението на регионите. Тя включва три регионални нива на регионите NUTS, плюс още две нива на локалните административни единици.

В България регионите от ниво NUTS 1 са два: „Северна и Юго­из­точна България“ и „Югозападна и Южна централна България”. На ниво NUTS 2 са определени шест планови района: Северозападен район, Севе­рен централен район, Североизточен район, Югоизточен район, Югоза­паден район, Южен централен район.

Регионалното развитие може да се определи като съзнателна дей­ност на обществото, насочена към координиране и регулиране на про­цесите в дадена територия, с цел тяхното хармонизиране и създа­ване на оптимални условия за труд, бит и възстановяване на населе­ни­ето, и развитие на благосъстоянието на икономическите агенти въз ос­нова повишаване ефективността на общественото производство.

Ико­номическият растеж изразява увеличаването на стойността на произ­ведените стоки и услуги в една национална икономика за опре­де­лен период от време, обикновено една година. Най-често се измерва ка­то процент на увеличение/прираст на брутния вътрешен продукт (БВП).

Икономическото развитие се свързва с подобряване не само на ико­номическите резултати под формата на прираст на БВП, но и с подо­бряване състоянието на човешкия капитал, регионалната конкурен­тоспособност, базовата инфраструктура, екологичното развитие, здра­веопазването, сигурността, социалното включване, грамотността и др.

Солидарността е един от основните принципи за регионално развитие в ЕС и в икономически аспект намира израз чрез прилагането на политики и дейности за преодоляване на икономическото изоставане и стимулиране на растеж, а техен инструмент са различните европейски фондове за финансиране на националните и регионални икономики.

Политиката за сближаване е специфична дейност на ЕС, включваща трансфер на ресурси между страните членки чрез бюджета на Европейския съюз за подкрепа на икономическия растеж и ус­тойчивото развитие посредством инвестиции в хора, инфраструктура, заетост и иновации.

Действията на институциите, ангажирани с въпросите на регио­налното развитие в България са насочени към три области на въздей­ствие:

1. намаляване на междурегионалните и вътрешнорегионалните различия в степента на икономическото, социалното и териториалното развитие;
2. осигуряване на условия за ускорен икономически растеж и ви­со­ко ниво на заетост;
3. развитие на териториалното сътрудничество.

Стратегическите насоки, цели и принципи на политиката на ЕС за регионално развитие намират своето приложение в системата за управление на регионалното развитие в България по­средством следните главни цели:

1. балансирано и устойчиво развитие на страните и регионите;
2. развитие на балансирана полицентрична мрежа от градски цен­трове;
3. засилване процесите на европейско териториално сътруд­ничество чрез подготовка на стратегии за пространствено развитие на районите за трансгранично сътрудничество и на мрежата от градски центрове в тях;
4. пространствената интеграция на българските региони с регио­ните в Европейския съюз и с регионите на съседните страни.

Политиката за регионално развитие е важен и нормативно регули­ран елемент от общественоикономическото развитие на страната. Ос­нов­ните инструменти на тази политика са дефинирани в Закона за регио­нално развитие и това са:

1. Национален план за развитие;
2. Национална стратегическа референтна рамка;
3. Оперативни програми, съфинансирани от фондовете на ЕС;
4. Национална стратегия за регионално развитие;
5. Регионални планове за развитие;
6. Областни стратегии за развитие;
7. Общински планове за развитие.

Ключов документ, който всяка държава член на ЕС трябва да из­работи, за да получи средства от фондовете на Съюза, е Национална стра­тегическа референтна рамка (НСРР). Тя определя основните цели на политиката за развитие и приоритетите, които ще се финан­сират. Интервенциите за постигане на приоритетите, заложени в НСРР на България за 2007 - 2013 са обособени в седем оперативни програми и два стратегически плана.

Оперативните програми (ОП) са документи, одобрени от Европей­ската комисия, определящи стратегията за развитие на страна член чрез набор от приоритети, финансирани от един фонд. Програмите адресират основните социалноикономически проблеми и представят правителствената политика за тяхното решаване.

Програмата за трансгранично сътрудничество Румъния - Бъл­гария е финансирана с европейски средства и подкрепя развитието на изби­раемите гранични зони, както в Румъния, така и в България. Кон­цеп­­ци­ята на тази трансгранична инициатива е насочена към поощряване раз­витието на нови бизнес сделки, увеличаване обмена на информация и подобряване на достъпа до границата. Българските и румънските ре­гио­ни си сътрудничат за предотвратяване на наводненията, за съх­ра­няване на природните ресурси и за стимулиране развитието на туризма.

Фигура 3.7. Усвояване на еврофондовете през първата половина на 2012 г. в България