Резюме
Регионите са нормативни територии, чиито граници са фиксирани при условия на намаляване на местните власти и размера на населението в региона, отнесено като кореспондиращо към икономически оптималното изразходване на необходимите ресурси за постигането на техните цели.
С цел унифициране през 1998 е въведена т.нар. Номенклатура на статистическите териториални единици (NUTS) в ЕС, която днес е известна и като Система за разделението на регионите. Тя включва три регионални нива на регионите NUTS, плюс още две нива на локалните административни единици.
В България регионите от ниво NUTS 1 са два: „Северна и Югоизточна България“ и „Югозападна и Южна централна България”. На ниво NUTS 2 са определени шест планови района: Северозападен район, Северен централен район, Североизточен район, Югоизточен район, Югозападен район, Южен централен район.
Регионалното развитие може да се определи като съзнателна дейност на обществото, насочена към координиране и регулиране на процесите в дадена територия, с цел тяхното хармонизиране и създаване на оптимални условия за труд, бит и възстановяване на населението, и развитие на благосъстоянието на икономическите агенти въз основа повишаване ефективността на общественото производство.
Икономическият растеж изразява увеличаването на стойността на произведените стоки и услуги в една национална икономика за определен период от време, обикновено една година. Най-често се измерва като процент на увеличение/прираст на брутния вътрешен продукт (БВП).
Икономическото развитие се свързва с подобряване не само на икономическите резултати под формата на прираст на БВП, но и с подобряване състоянието на човешкия капитал, регионалната конкурентоспособност, базовата инфраструктура, екологичното развитие, здравеопазването, сигурността, социалното включване, грамотността и др.
Солидарността е един от основните принципи за регионално развитие в ЕС и в икономически аспект намира израз чрез прилагането на политики и дейности за преодоляване на икономическото изоставане и стимулиране на растеж, а техен инструмент са различните европейски фондове за финансиране на националните и регионални икономики.
Политиката за сближаване е специфична дейност на ЕС, включваща трансфер на ресурси между страните членки чрез бюджета на Европейския съюз за подкрепа на икономическия растеж и устойчивото развитие посредством инвестиции в хора, инфраструктура, заетост и иновации.
Действията на институциите, ангажирани с въпросите на регионалното развитие в България са насочени към три области на въздействие:
- намаляване на междурегионалните и вътрешнорегионалните различия в степента на икономическото, социалното и териториалното развитие;
- осигуряване на условия за ускорен икономически растеж и високо ниво на заетост;
- развитие на териториалното сътрудничество.
Стратегическите насоки, цели и принципи на политиката на ЕС за регионално развитие намират своето приложение в системата за управление на регионалното развитие в България посредством следните главни цели:
- балансирано и устойчиво развитие на страните и регионите;
- развитие на балансирана полицентрична мрежа от градски центрове;
- засилване процесите на европейско териториално сътрудничество чрез подготовка на стратегии за пространствено развитие на районите за трансгранично сътрудничество и на мрежата от градски центрове в тях;
- пространствената интеграция на българските региони с регионите в Европейския съюз и с регионите на съседните страни.
Политиката за регионално развитие е важен и нормативно регулиран елемент от общественоикономическото развитие на страната. Основните инструменти на тази политика са дефинирани в Закона за регионално развитие и това са:
- Национален план за развитие;
- Национална стратегическа референтна рамка;
- Оперативни програми, съфинансирани от фондовете на ЕС;
- Национална стратегия за регионално развитие;
- Регионални планове за развитие;
- Областни стратегии за развитие;
- Общински планове за развитие.
Ключов документ, който всяка държава член на ЕС трябва да изработи, за да получи средства от фондовете на Съюза, е Национална стратегическа референтна рамка (НСРР). Тя определя основните цели на политиката за развитие и приоритетите, които ще се финансират. Интервенциите за постигане на приоритетите, заложени в НСРР на България за 2007 - 2013 са обособени в седем оперативни програми и два стратегически плана.
Оперативните програми (ОП) са документи, одобрени от Европейската комисия, определящи стратегията за развитие на страна член чрез набор от приоритети, финансирани от един фонд. Програмите адресират основните социалноикономически проблеми и представят правителствената политика за тяхното решаване.
Програмата за трансгранично сътрудничество Румъния - България е финансирана с европейски средства и подкрепя развитието на избираемите гранични зони, както в Румъния, така и в България. Концепцията на тази трансгранична инициатива е насочена към поощряване развитието на нови бизнес сделки, увеличаване обмена на информация и подобряване на достъпа до границата. Българските и румънските региони си сътрудничат за предотвратяване на наводненията, за съхраняване на природните ресурси и за стимулиране развитието на туризма.
Фигура 3.7. Усвояване на еврофондовете през първата половина на 2012 г. в България