Икономически растеж и регионално развитие
Съществува силна връзка между понятията икономически растеж, икономическо развитие и регионално развитие.
Възприема се позицията, че регионалното развитие може да се определи в следните ракурси[1]:
- Като дейност: съзнателна дейност на обществото, насочена към координиране и регулиране на процесите в дадена територия, с цел тяхното хармонизиране и създаване на оптимални условия за труд, бит и възстановяване на населението, и развитие на благосъстоянието на икономическите агенти въз основа повишаване ефективността на общественото производство;
- Като процес: взаимодействие между природни, географски, икономически, социални и културни ресурси и дадености, налични в даден регион с оглед постигането на комплексно обществено развитие, базирано на сравнителните предимства, произтичащи от географските характеристики и особености на региона.
Особеност на регионалното развитие е, че то се основава на координираното и едновременно взаимодействие между основните фактори и условия от всички подсистеми на региона, за да се постигнат такива цели като:
- преодоляване на различията на отделни икономически райони и населени места, изразяващи се най-често в диспропорции, изостаналост и изолираност;
- сближаване и интеграция на икономическите райони и населени места;
- ефективно използване на природните условия и ресурси чрез насочване локализацията и концентрацията на производителните сили по територията на отделните региони в различен обхват (територия, селище, район, страна);
- насърчаване (регулиране) на икономическия растеж и екологичното равновесие.
Икономическият растеж изразява увеличаването на стойността на произведените стоки и услуги в една национална икономика за определен период от време, обикновено една година. Най-често се измерва като процент на увеличение/прираст на брутния вътрешен продукт (БВП) на страната и е показател за това доколко добре се развива съответната икономическа система. Поставянето на фокус предимно върху икономическия растеж може да доведе до дисбаланс в постигането на други цели от обществено значение. Например, увеличеният добив на природни ресурси в даден регион би допринесъл за по-голям обем продукция и в резултат постигане на ръст на БВП на региона, но би довел и до сериозен риск в екологичното състояние на територията му. В други случаи икономическият растеж може да е генериран от конкретни сектори и отрасли на икономиката, в които добрите корпоративни резултати са постигнати за сметка на ниско заплащане на труда, което поражда социално напрежение и не води до по-добри условия на труд и живот на населението в региона.
На снимката: строеж в крайбрежна местност Иракли през януари 2013 г. Проектът, ориентиран към постигането на частни корпоративни цели, потенициално генериращи икономически растеж, засега е спрян под натиска на природозащитници.
http://novo10.com/novina/mosv-otkazva-da-obqvi-irakli-za-zashtitena-teritoriq-11/56248
За разлика от растежа, икономическото развитие обръща внимание на икономическите аспекти на процесите, свързани с обществения напредък и има по-широк обхват. Често икономическото развитие се свързва с подобряване не само на икономическите резултати под формата на прираст на БВП, но и с по-добро състояние на човешкия капитал, регионалната конкурентоспособност, базовата инфраструктура, екологичното развитие, здравеопазването, сигурността, социалното включване, грамотността и др. Затова се смята, че икономическото развитие е цялостен процес на усъвършенстване условията на живот, а икономическият растеж е само един аспект от него, изразяващ производителността и БВП. Индикаторите за постигане на икономически растеж не обхващат други важни резултати, породени от икономическото развитие, като например, повишаване продължителността на живот, увеличаване на грамотността, намаляване на бедността, поддържане на социална справедливост, опазване на околната среда, лична свобода.
Снимка: Виена Т-мобайл център
http://www.sobstvenik.com/wp-content/uploads/2010/11/T-mobil_center_wien.jpg
Пример: Виена с най-добро качество на живот в света за 2012. Критериите за класиране са политическият, социалният и икономически климат, медицинското обслужване, възможностите за образование и качеството на обществения транспорт, електро- и водоснабдяването. Мадрид губи шест позиции и заема 49 място заради икономическите трудоности, които преживява Испания, и често провеждащите се стачки.
Източник: http://www.region.bg
Снимка: Емона – село накрая на света - Т. Байкушева
Друг пример: „… с. Емона (30 жители към преброяването през 2011, като през лятото броят на хората се увеличава до над петстотин човека - собственици на имоти, наематели и гости) е известно със своите столетници. Основната причина за дълголетието е климатът, който тук е един от най-здравословните в България. В момента хора на преклонна възраст в Емона няма, тъй като най-възрастните обикновено отиват да живеят при свои близки в други населени места.
Край селото можете да видите свободно да се разхождат стада от полудиви коне. Те не са на никого. Идват и си отиват. Слизат от планината, привлечени от обширните пасища в района.
За да стигне до селото, трябва да се отклоните от основния път Бургас – Варна. Тръгва се по асфалт, който отначало е що - годе нормален, но след преминаване на 400 - 500 м, се превръща в черен път, осеян с множество дупки.
В далечината ясно се вижда нос Емине - условна граница между Северното и Южното Черноморие. Той е защитена територия от категорията "природна забележителност". Там завършва Европейският пешеходен маршрут Е–З, българската част от който е известен като „Ком - Емине". Северно от носа се намира Иракли - любимо място на туристите, търсещи девствена природа. На нос Емине се издига един от най-красивите по Черноморието морски фарове…”2
Източник: Байкушева,Т. "Емона-село накрая на света". 16.04.2012
http://www.sobstvenik.com/wp-content/uploads/2010/11/T-mobil_center_wien.jpg
[1] Адапт. по Найденов, Н. Концептуални въпроси на развитието на регионите. В Устойчиво развитие на регионите, Русе, 2008.